Клиниката в Кливланд в САЩ Ерик Д. Хис и др. Съобщава се, че диагнозата на периферния Т-клетъчен лимфом (PTCL) в Съединените щати варира значително и често липсва важна фенотипна информация за пълно разграничаване на лимфома. Като се има предвид предстоящата класификация на Световната здравна организация, трябва да се попълни празнината при тестване за избрани маркери. Точната диагноза става все по-важна, ще ни въведе в ерата на целенасочената терапия на PTCL. (Clin Lymphoma Myeloma Leuk. 2017; 17: 193-200.)
С задълбочаването на разбирането за уникалната популация от периферни Т-клетъчни лимфоми (PTCL) продължават да се появяват специфични за подтип методи за изследване и точната диагноза става все по-важна.
Изследването е получило данни от изследването на цялостни мерки за лечение на периферния Т-клетъчен лимфом (COMPLETE) и е извършил методологичен анализ на пациенти с хистопатологична диагноза PTCL. Проучването COMPLETE е голямо проспективно кохортно проучване на пациенти с нова PTCL в Съединените щати. Резултатите показват, че 499 пациенти са били записани от 40 академични институции и 15 читалища. В 493 случая е събрана изходна форма за оценка, от които 435 (88%) са на разположение за анализ. Най-честите диагнози са PTCL, неуточнена PTCL (PTCL-NOS), анапластичен едроклетъчен лимфом и ангиоимунобластичен Т-клетъчен лимфом (AITL). Всеки пациент е оценил средно 10 (0-21) маркера. CD30 се рутинно оценява, но експресията на CD30 е непоследователна при пациенти, които не са анапластичен едроклетъчен лимфом. Само 17% от пациентите с PTCL-NOS са оценили експресията на PD1. CXCL13 е по-чувствителен индикатор за AITL. Степента на експресия на пациентите с AITL е 84%, но само 3% от пациентите с PTCL-NOS са открили експресията на CXCL13. Резултатите от оценката на фоликуларните маркери на Т клетки са различни при пациентите в академичните институции и общности. Академичните институции по-често оценяват експресията на PD1 при пациенти с AITL (62% срещу 12%, P = 0.01).
