Проучване от Медицинския факултет на Университета в Синсинати на Годишния симпозиум по хирургична онкология в Чикаго на 24 март 2018 г. показа, че адювантно или допълнително лечение след хирургична резекция на редки видове стомашно-чревни тумори не подобрява степента на преживяемост на пациентите. Тези констатации предоставят задълбочена представа за възможностите за лечение на тези видове пациенти с рак и може вече да не изискват предписана адювантна терапия, да поддържат качеството на живот и да спестяват пари.
В това проучване изследователите са използвали данните за тумори на пациенти в стадий I до III с хирургично отстранена ампула от 1998 г. до 2006 г. (5,298 пациенти) в Националната база данни за рака на Американския колеж по хирурзи, за да сравнят само операция (3,785), операция плюс пациенти с допълнителна химиотерапия (316) и тези, подложени на операция плюс допълнителна химиотерапия и лъчетерапия (1,197) са анализирани за обща преживяемост.
29% (1,513) от пациентите, претърпели хирургична резекция на ампула тумори получава адювантна терапия. Адювантната терапия се използва по-често при пациенти със стадий III, тумори на лимфни възли и положителни хирургични граници. Въпреки това, няма значителна разлика в степента на преживяемост, специфична за стадия, сред пациентите със стадий I, II или III, получаващи някакво лечение. По подобен начин, пациенти с тумори на лимфни възли и положителни хирургични граници не са получили адювантна полза за преживяемостта. Този национален анализ показа, че дори при пациенти с агресивно заболяване, адювантното лечение на хирургично отстранени ампуларни тумори не показва никаква полза за преживяемостта.
Следователно, без значение какъв вид рак, всеки рак, който е прогресирал, е необходимо да се оценят подвидовете на рака и техните различия на клетъчно ниво. Само чрез генетично тестване можем да определим промените в молекулярното ниво на пациентите и да насочим по-точното лечение. Мултиплатформеният анализ на атласа на САЩ (авторитетната компания за лекарства за насочване на рак в Съединените щати) може не само да анализира гени, причиняващи рак, на генетично ниво, но също така да комбинира РНК и откриване на протеини, за да анализира комплексно многостепенни молекулярни механизми оценяват туморните характеристики и изчерпателно насочват симптоматичните лекарства. По-подробна информация може да бъде получена в Глобалната онкологична мрежа.
